Текстът в общуването. Строеж на текста

Кое е общото между българския, английския, руския и китайския език? А между нашия и всички останали езици в света? А между говоримите езици и математическите и компютърните езици? Извън буквите и звуковете, с които си служат езиците, за да образуват думи и иречения, кое е това, което ги свързва?

Общото между всички езици в света, без значение дали са говорими, мъртви, математически или компютърни, е факта, че те са средство за общуване - чрез тях получаваме или даваме информация.

Преди един интернет текст да достигне до нас във вид, готов за четене, той се предава от сървър на сървър във вид, удобен за разчитане от компютрите. Но през цялото време дали като цифрови означения от 0 и 1, или от букви, той съществува като информация.

Винаги, когато общуваме, разменяме информация за нещо. Единственият начин да се разберем добре и пълноценно с човека срещу нас е да говорим един и същ език. Това важи и за компютрите - сами знаете, че всяко Ваше устройство си има оперативна система и най-често е несъвместимо с други операционни системи. Затова чрез езика създаваме текстове, които са основното ни средство за общуване с останалите.

Вече знаем какво представлява езика, как е изграден и кои са неговите основни единици. Текстът, изграден с помощта на езика, също си има такива единици и също си има правила , по които се изгражда ( структурира). Най - важното, което трябва да знаем е, че текстът предава информация, може да забавлява или чрез него да се опитваме да влияем върху другите.

Информацията може да е за човек, предмет, случка, в която сме участвали. Това, за което говорим в текста се нарича предмет на общуване. Общуването винаги е свързано с предмета, около който се върти разговора. Това е основен предмет на текста и много често е и тема на самия текст.

Видяхме, че звуковете/буквите образуват думи, думите образуват словосъчетания, от които се изгражда изреченията. Самите изречения свързани едно с друго - образуват текст. Буквално думата текст в превод означава „тъка, сплитам“.

Тази обща логическа връзка, която свързва целия текст се нарича смислова връзка - тя свързва изреченията, които са изградени по правила на езика, по смисъл и им придава завършеност и цялост. Това именно е функцията на темата/предмета на текста.

Това означава, че текстът, изграден с помощта на изречения и думи, е една сложна плетеница от „нишки“, които трябва да са свързани във всички посоки една с друга. Това го прави да изглежда цял и завършен. Тоест думите трябва да са свързани и съгласувани помежду си, но и изреченията също трябва да имат обща логическа връзка.

Казахме, че текстът се изгражда като една красива тъкан. Като всяка тъкан той има задължителни елементи: заглавие, тема на текста, подтеми на текста, ключови думи и идея, които го правят да изглежда цялостен, завършен и смислен, но и да носи информация.

Тема на всеки текст е и неговият предмет на общуване - тоест това, за което той говори/разказва. Най- често темата/предметът на текста се използва и за негово заглавие. Не трябва да смесваме темата/предметът на даден текст с неговата идея. Идеята на текста е посланието, което той ни носи, основната мисъл, чрез която може да си направим извод или пък да се поучим.

Комуникацията (общуването) - писмено или устно трябва да е разбираема за всички - това се постига като се спазват основните признаци на текста: цялостност, свързаност, завършеност и информативност. Думи, събрани в едно или повече изречения без връзка помежду си не образуват смислен текст.„Иван има котка. Петко има рожден ден. Петя обича торти. Кой е най-голям от тримата?“ - не можем да отговорим на последния въпрос, защото между отделните изречения няма връзка към него.

Всеки текст си има тема - това, за което се говори в него. А темата от своя страна е изградена от подтеми - различни части от самата тема, обособени в отделни смислови части, които я допълват и раширяват. Ако описваме своето любимо място, подтемите могат да бъдат: как изглежда, защо ни е любимо, как се чувстваме там. Подтемите изграждат цялостната представа за темата на текста.

Заглавието на конкретен текст може да съвпада с темата му, с някоя от подтемите в него, а макар и рядко - с основната му идея. Пример за това е приказката “Болен здрав носи“.

Прочетете текста, толкова пъти, колкото Ви е необходимо, за да го разберете и отговорете на следващите три въпроса към него!

Обичам шоколад! Особено бял, въпреки че той не е съвсем шоколад. Когато нямам бял, ям всякакъв.

Толкова много го обичам, че проучих всичко за него - кога се е появил, къде, как се прави, кои са най-престижните марки. Дори се научих да си правя сам домашен шоколад - уникална вкусотия!

Структурата на всеки текст се изгражда от така наречените ключове думи - думи/изрази, които назовават основната тема и фактите, свързани с нея. Темата и подтемата образуват с помощта на ключовите думи „гръбнака“ на текста. Изреченията в един текст се свързват смислово чрез: повторение на ключови думи и изрази; техни синоними или местоимения, които заместват ключовите думи/изрази/ синонимите им.

Прочетете текста, толкова пъти, колкото Ви е необходимо, за да го разберете и отговорете на въпроса след него!

Обичам шоколад! Особено бял, въпреки че той не е съвсем шоколад. Когато нямам бял, ям всякакъв.

Толкова много го обичам, че проучих всичко за него - кога се е появил, къде, как се прави, кои са най-престижните марки. Дори се научих да си правя сам домашен шоколад - уникална вкусотия!

Всяка една подтемата се обособява графично в отделен абзац - писмен текст, започващ на нов ред, малко по-навътре/един пръст или интервал/. Определяме кога да имаме нов абзац по това, че започваме да пишем за някаква нова част от темата.

Прочетете текста, толкова пъти, колкото Ви е необходимо, за да го разберете и отговорете на въпроса след него!

Обичам шоколад! Особено бял, въпреки че той не е съвсем шоколад. Когато нямам бял, ям всякакъв.

Толкова много го обичам, че проучих всичко за него - кога се е появил, къде, как се прави, кои са най-престижните марки. Дори се научих да си правя сам домашен шоколад - уникална вкусотия!

Съгласуването между темата и подтемите е задължително както на смислово, така и на езиково равнище. Всяко нарушаване на тези правила разрушава признаците на текста и го лишава от: цялостност, смисловост, информативност. Затова определяме текста като тъкан.